Лика Янко (1928-2001)
  • Лика Янко (1928-2001)

    Случващото се в България след втората световна война е тъжен и сивкав пример за поредица от злополучия. Оформя се един херметически затворен модел на комунистическа държава. Впечатляващо добре смазаната репресивна машина свирепо къса връзката между западноевропейското и българското съвременно изкуство. Правилата на овехтялият академизъм седят над всяка реализация на творческа мисъл. Времена като тези са създават малко художници като Лика Янко. Тя е бунтар и визонер на своето време.

    Лика Янко е родена на 19 март, 1928г. в София, на ул.“Раковски“ 45 в. семейство на албански преселници, който вече са родители на по-големите й брат и сестра. Причината тя да не се появи на бял свят в Албания, местността Грабова е особената съдба на баща й, продиктувана от местните нрави и порядки. Братовчедът на баща й (Лазар Янко) е бил убит и възмездието в името на семейната чест е неизбежно. Дълг на баща й е да отмъсти за стореното. Така и става, а това налагапреместването на младтото семейство в София.
    Лика расте щастливо, от 1935 до 1946г. учи във френският колеж в София на име Сен Жозе. В библиотеката му тя разглежда множество албуми на френските художници като Гоген, Мане и Сезан, които по-късно ще бъдат считани за нейни вдъхновители. Тя също така обожава френските поети, най-вече символистите, начело с Рембо. През септември 1946 започва следването си в Художествената академия в ателиетона проф. Илия Петров, тук започва и осъзнаването на една млада художничка, колко е несвободна в най-личното си – своето творчество. За разлика от Русия, където макар за кратко авангардите срещат одобрението на държавната власт, в България за „уместно“ се счита единствено етюднотонатурно копиране. Изискваното от нея е в пълен разрез с нейните идеи. 1952 завършва с дипломна работа на име „Трактористи“, оценена с 3,00. През 1960 участва в „Изложбана жените“, Вера Недкова, с която се познават, е част от журито се застъпва за нея. През същата години започват посещенията на Янко в Родопите, където създава голяма част от най-емблематичните си пейзажи. През лятото на 1961 е първото й творческо посещение на Созопол и до 1987 прекарва всяко лято там. През следващите години художничката участва в още няколко общи изложби и през 1967 настъпва тъжният януари в който безславно приключвасамо за 7 дни първата й самостоятелна изложба. Янко се издържа като работи различни видове приложна работа. През 1975г. дипломати от западни посолства започват да купуват картините, а през 1981г. се случва първата и „пълнометрежна“самостоятелна изложба. До смъртта си през 2000г. Лика Янко не спира да твори и завещва изкуство, изпълнено с нежност, свобода и духовност, в което не-конвенционалните материали, които използва са проводник между света на Лика и нашият.

    000

    ПРОИЗВЕДЕНИЯ