Речта на проф. Памукчиев от откриването на изложбата на Калина Мавродиева

Речта на проф. Памукчиев от откриването на изложбата на Калина Мавродиева
19.10.2017 Nuance Art Gallery

 

Рисунките на Калина ме срещнаха с нейната съблечена доброта. Когато ни запознаха, усещането от рисунките се разля от нея със смеха и…Рядко покритие и емоционално сходство между нарисувано и автор.

Калина рисува себе си. Това е акт на личностно сближаване и разтваряне в пространството на листа. Преди да знае, че прави изкуство, преди професионалния ангажимент и артистична претенция, тя го прави като естествена потребност да отвори в себе си, да гребне и даде. Тази душевна щедрост се материализира в стотици малки, светли, прозрачни рисунки. Те обгръщат в сини, златисти и розови сияния преживяното, обичаното. Те ни отвеждат между фикцията и реалността, някъде между спомена, мечтаното и сънуваното. Отвеждат ни на друго, тихо място, в което времето е спряло, събитието се е оттеглило, останала е топлината на емоционално присъствие.

Тихи и отдалечени, рисунките ни убеждават, че съществените неща стоят някъде зад привидната видимост на реалността. Калина ни разказва, на пръв поглед незначителни истории – далечен спомен за неща и случки, случили се, по-скоро в нейното съзнание и останали в нейната емоционална памет. Разказва ни малки истории, които се превръщат в емоционални събития, като при срещата с новороденото и прохождащо конче или играта на котките. Малкият свят на Калина застава срещу парада на големия свят. Нейното естетическо откровение застава срещу доминиращия неоконцептуален маниеризъм, залял всички биеналета и световни форуми. И точно със своя отказ от конюнктурност, това изкуство е живо, защото е непринуден отговор на тоталния дефицит на откровение и спонтанност.

Рисунките на Калина са обезкуражаващо крехки, нежни и някак опрощаващи, превърнали в своя естетическа мярка и творческа свобода, преодоляването и съпротивата срещу културни предразсъдъци и интелектуално насилие. Силата на изкуството на Калина е в защитата на откровението за живота, в съгласие с неговата ежедневна малка истина. В своята доброта и тишина, рисунките на Калина, доказват естетическата мярка като етична норма.

За всичко това е трудно и сигурно ненужно да се говори, който има душа, ще види и познае. Истински завиждам на тези, които могат да видят повече, от това, което аз виждам.

В една приказка за възрастни се казва: „ най-хубавото се вижда само със сърцето“. С тази изложба Калина ни дарява с щедростта на своята душевна природа. Дарени са само готовите за това.

проф. Памукчиев

Коментара (0)

Отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*